Новини

Информация за премиери на книги, конкурси, конференции, семинари, културни събития.

Литературен клуб | азбучен каталог | резултати от конкурси

 

Покани и други новини:         Народният театър „Иван Вазов“ стана член на „Съюза на театрите в Европа“      От 31 март до 5 април 2009 в град Вроцлав, Полша по случай празненствата за обявената от ЮНЕСКО „Година на Гротовски“ се проведе 13-то издание на Европейска театрална награда и 11-то издание на Европейската награда „Нови театрални реалности“.    По време на събитието се състоя и двудневна сесия на Генералната асамблея на СЪЮЗА НА ТЕАТРИТЕ В ЕВРОПА. Кандидатурата на Народен театър „Иван Вазов“ за редовно членство в съюза бе одобрена единодушно.    Организацията е създадена през 1990 година от Жак Ланг, по това време министър на културата на Франция, и италианския театрален режисьор Джорджо Стрелер.    Целите на съюза включват „…подпомагане изграждането на Европейския съюз чрез културата и театъра, насърчаване на колективното културно развитие при разчупване на езиковите бариери, както и подпомагането на копродукции, обмен на продукции и обмяна на опит при пълно зачитане на националната идентичност на партньора…”    За нови членове бяха приети още три европейски театъра – Народен театър (Атина, Гърция), Театър Нантер (Франция), Народен театър (Прага, Чехия).       ---           Поетесата Цвета Софрониева с награда на американския ПЕН център      Aмериканският ПЕН център връчи в Ню Йорк литературните си награди за 2009. Сред отличените като значим принос в световната литература книги, чието превеждане бива подкрепено с награда за преводачката Шантал Райт, е последната стихосбирка на Цвета Софрониева “Вода на длан”, излязла на немски език миналата година. Шантал Райт е англичанка, доцент по германистика в Канада и специалист по ексофонична литература. В седемчленното жури са Майкъл Муур и Михаел Хенри Хайм, един от най-видните американски преводачи днес с трудове от френски, немски, унгарски, руски, китайски, чешски и сръбски. Наградите на ПЕН Транслейшън поставиха поезията на Цвета Софрониева в компанията на есета от 1981 г. на Уанг Ксиабо от Китай, италиански сонети от 13 век, историческия арменски роман на Хагоп Ошагон от началото на 20 век и съвременна австрийска проза. Сред ПЕН наградените в американската литература са Джефри Янг за стихосбирката “Аквариум”, Доналд Рой Полок за сборник разкази и Сам Шепърд за цялостно драматургично творчество.       ---     Вицепремиерът Меглена Плугчиева награди победителя в конкурса за млади научни таланти          Заместник министър-председателят по управление на европейските фондове Меглена Плугчиева награди победителя в Националния конкурс за млади научни таланти. Официалната церемония се проведе край езерото Ариана в София. Журито присъди първото място в конкурса на Василина Татарлиева, ученичка в 11 клас на Американския колеж, София. Наградата е 500 лв. и участие в Европейския конкурс за млади таланти – най-престижния европейски форум за млади учени, който тази година ще се проведе в Париж, Франция. Проектът на Василина е в областта на физиката и показва “Температурно картиране чрез цифрова фотография”. Целта на проекта е да се разработи бърз и лесно достъпен метод, основаващ се на цифровата фотография за дистанционно измерване на температурата на силно загрети тела. Методът позволява изследване на пространствени вариации на температурата. Той може да бъде приспособен към всеки вид непрофесионален фотоапарат, както и настолен или преносим компютър.    Журито присъди второто място на Йоан Делчев и Любослав Панчев. Двамата са ученици в 11 клас на СМГ „П. Хилендарски”, София. Наградата е 400 лв. и участие в Европейския конкурс за млади таланти в Париж. Тя им бе връчена от зам.-министърът на образованието и науката Ваня Добрева. Проектът е в областта на математиката и се казва “Разходки в дърветата”. Двамата млади учени представят вероятностите, свързани със специален вид математически графи, наречени дървета. Разработката е изцяло авторска и доказва интересни зависимости, формулирани са няколко трудни задачи и са изведени два алгоритъма – комбинаторен и алгебричен.    На трето място остана проекта “Изследване на галактични характеристики и пекулярности” на Александър Куртенков и Момчил Молнар. Те са студенти в Софийски университет “Св. Кл. Охридски”, София. Наградата е 300 лв. и участие в Европейския конкурс за млади таланти в Париж. Тя им се връчи от зам.-министърът на образованието и науката Ваня Добрева. Проектът е изследване на галактични пекулярности и намиране на параметри на галактиките. Основната цел е чрез изучаването на пекулярните галактики да се изгради по-пълна картина на формирането и еволюцията на стандартните галактики.    В Националния конкурс за млади научни таланти, който се организира от Министерство на образованието и науката, участваха деца от цялата страна. Целта на събитието е да насърчи състезателния дух на младите хора, хъса за успех и популярност и да даде възможност те да демонстрират своите знания, умения и креативно мислене пред утвърдени учени, учители, техни връстници и граждани. Проектите се оценяват от жури. Критериите за оценка са оригиналност на научната идея, самостоятелност при подготовката на проекта и възможност за лесна комуникация и добро представяне.    В рамките на състезанието се организира и специална изложба край езерото Ариана, която представи отделните научни проекти в периода 26-30 май. Вицепремиерът Меглена Плугчиева и зам.-министър Ваня Добрева след церемонията също се запознаха лично с участниците, с техните научни занимания, идеи и разгледаха изложбата.    ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОНКУРС ЗА МЛАДИ УЧЕНИ се провежда за първи път през 1989 г. Той е част от Рамковите програми на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. Конкурсът предоставя уникалната възможност и шанс за учениците от последните класове и студенти първи курс от европейските страни да установят контакти със свои връстници, имащи сходни интереси и умения и да бъдат ръководени и насърчавани в научноизследователската си работа от известни учени в Европа.    Европейският конкурс е уникално събитие за обединена Европа, защото събира млади хора на възраст от 15 до 20 години не само от целия континент, но и от Израел, Китай, Корея и САЩ. Той допринася както за обмена на знания и информация за нови научни достижения, така също и за културата, нравите, традициите на другите. Участват и европейски държави, които не са членки или асоциирани страни към ЕС (Русия, Беларус, Грузия, Украйна) – доказателство за опита за преодоляване на политическите интереси и за превръщане на конкурса в истинско поле за изява на младите таланти от целия континент.    Конкурсът си поставя за цел да повиши научното образование, да подпомогне кариерното развитие и да въвлече младите хора в научните открития както чрез формално така и неформално обучение, да възпитава чувство за значимостта на науката чрез знания и разбиране на ползите и влиянието на изследванията в модерното съвременно общество. За да участваш на Европейския конкурс е необходимо класиране на Националния конкурс. България участва в Европейската инициатива от 1999 г. Министерството на образованието и науката е организирало 11 национални кръга и над 30 български млади таланти са взели участие на европейския форум.         ---         Започна изложбата и конкурса за научни таланти      Започна Националния конкурс за млади научни таланти, който се организира от Министерство на образованието и науката. Участници са деца от цялата страна. Състезанието ще се проведе в периода 27-30 май 2009 г. край езерото Ариана в София. Целта на събитието е да насърчи състезателния дух на младите хора, хъса за успех и популярност и да даде възможност те да демонстрират своите знания, умения и креативно мислене пред утвърдени учени, учители, техни връстници и граждани.        Министерството на образованието и науката организира и специална изложба за представяне на отделните научни проекти. В периода 27-30 май 2009 г. всеки заинтересован има възможност да се запознае лично с участниците, да се поинтересува за техните научни занимания, идеи и да разгледа изложбата. Тя ще бъде разположена край езерото Ариана в София. Проектите ще се оценяват от жури. Критериите за оценка са оригиналност на научната идея, самостоятелност при подготовката на проекта и възможност за лесна комуникация и добро представяне. Победителите ще получат парични и предметни награди и много допълнителни изненади. Проектите, отличени от журите на първо, второ и трето място ще представят България на Европейския конкурс за млади таланти – най-престижния европейски форум за млади учени, който тази година ще се проведе в Париж, Франция. Официалната церемония по награждаването ще се проведе на 30 май 2009 г. край езерото Ариана в София.      ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОНКУРС ЗА МЛАДИ УЧЕНИ се провежда за първи път през 1989 г. Той е част от Рамковите програми на Европейския съюз за научни изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности. Конкурсът предоставя уникалната възможност и шанс за учениците от последните класове и студенти първи курс от европейските страни да установят контакти със свои връстници, имащи сходни интереси и умения и да бъдат ръководени и насърчавани в научноизследователската си работа от известни учени в Европа.    Европейският конкурс е уникално събитие за обединена Европа, защото събира млади хора на възраст от 15 до 20 години не само от целия континент, но и от Израел, Китай, Корея и САЩ. Той допринася както за обмена на знания и информация за нови научни достижения, така също и за културата, нравите, традициите на другите. Участват и европейски държави, които не са членки или асоциирани страни към ЕС (Русия, Беларус, Грузия, Украйна) – доказателство за опита за преодоляване на политическите интереси и за превръщане на конкурса в истинско поле за изява на младите таланти от целия континент.    Конкурсът си поставя за цел да повиши научното образование, да подпомогне кариерното развитие и да въвлече младите хора в научните открития както чрез формално така и неформално обучение, да възпитава чувство за значимостта на науката чрез знания и разбиране на ползите и влиянието на изследванията в модерното съвременно общество. За да участваш на Европейския конкурс е необходимо класиране на Националния конкурс. България участва в Европейската инициатива от 1999 г. Министерството на образованието и науката е организирало 11 национални кръга и над 30 български млади таланти са взели участие на европейския форум.       ---       Награди за научни постижения      Вицепремиерът и министър на образованието Даниел Вълчев връчи вчера годишните награди за наука “Питагор 2009”. Церемонията се състоя на 26 февруари във Военния клуб, София. Министър Вълчев удостои с голямата награда (чек от 10 000 лв.) най-добрия научен колектив с ръководител Анисава Милтенова. Тоя и нейния екип са номинирани от Института по литература, БАН.        Едни от най-важните научни постижения на колектива са свързани с популяризирането и дигитализацията на старобългарското книжовно дело. Научният екип е изработил и внедрил компютърен модел за аналитично описание на славянски ръкописи, за издание на старобългарски текстове в интернет и търсещи програми за използване на информационен корпус. Колективът, в партньорство с водещи европейски културно-научни институции, като Британската кралска библиотека, Университетите в Гьотеборг и Упсала, Университетът в Питсбърг, САЩ създават електронни каталози и бази данни на средновековни кирилски ръкописи и дигитална библиотека от славянски ръкописи, старопечатни книги и справочна база данни.      С другата голяма награда “Питагор 2009” (също чек от 10 000 лв.) за учен, бе удостоен чл. кор. проф. дфн Петър Атанасов, която му бе връчена от министър-председателя Сергей Станишев. Той работи в областта на инженерните науки. Проф. Атанасов два пъти е удостоен с наградата на името на акад. Емил Джаков за особен принос в областта на нанотехнологиите. За последните 3 години има 74 публикации в международни издания с импакт-фактор.      Останалите отличия бяха са с награден фонд от 5 000 лв. Най-голям частен инвеститор в науката стана „КЦМ-Пловдив“. Дружеството разработва собствени интелектуални продукти: два патента за технология за преработване на цинксъдържащи суровини и за иновативен Метод за производство на серен триокис. КЦМ притежава оригинални технологично-апаратурни решения и производствено ноу-хау. Създадени са две научно-технологични лаборатории - Лаборатория по екология, сертифицирана по ISO и акредитирана да извършва изпитване на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух и Електро-техническа лаборатория със солиден опит в контрола на параметри на електрически уредби.      С престижната награда „Питагор“ се отличават учени и научни колективи, които имат съществен принос за развитието и популяризирането на българската наука и научни резултати. Жури с председател акад. Петър Кендеров (който оглавява и Висшата атестационна комисия) оцени 118 номинации в 14 научни категории. Критериите на журито включват наукометрични показатели, участие в международни организации и проекти, принос за развитие на научната област в България и други. Победителите получиха парични и предметни награди, осигурени от Министерството на образованието и науката.          Статуетката „Питагор” е изработена от скулптора Вежди Рашидов. Специално за церемонията г-н Рашидов, съвместно с учени от Централната лаборатория за оптичен запис и обработка на информацията към Българската академия на науките разработиха авторска пластика, графичен и художествен дизайн на холографски знак на статуетката „Питагор”.      Водещи на церемонията бяха мистър „Стани Богат“ Ники Кънчев и актрисата от Народния театър Биляна Петринска. Гости на събитието бяха вицепремиера по управление на европейските фондове Меглена Плугчиева, политици, известни учени, хора от бизнес средите и др. За доброто настроение се грижиха Хилда Казасян и Васил Петров. Цялостната организация на събитието се направи от Бизнес мийтингс”.     ---                             ---     Отзив отпремиерата на стихосбирката на Цвета Софрониева „Завръщането на белия бик“   Снимки от инсталацията в защита на кирилицата   Дискусия върху романа „Земните градини на Богородица“   Чай, еротика, тела според Дзен   Българската литературна класика в киното   Поетичен дебют на Димитър Кабаков   Сказка на Мила Минева "Образи на желанието отвъд желязната завеса"   Отваряне на ципове в Хамбара   Д-р Петър Константинов получи литературната награда „Димитър Димов“   Писатели от Балканите се събраха в София   Верблюди в Бразилия   Семинарът „90-те. Версии“ беше гост на „Аполония“   Снимки от семинара „90-те. Версии“ в Созопол   Репортаж от литературното четене на автори на „Литературен клуб" в новата книжарница „Хеликон“   Снимки от литературното четене на автори на „Литературен клуб" в новата книжарница „Хеликон“   Премиера на антологията със студентска поезия „Фейсконтрол“   „Мобилни студия“, 21-28 май 2006           Конкурси:       Средношколски конкурс „Имало едно време в Габрово“      Покана за участие в        СРЕДНОШКОЛСКИ КОНКУРС „ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В ГАБРОВО”        Организаторите: Община Габрово    Обществен комитет „Васил Левски” – Габрово    Фондация за българска литература    Национална Априловска гимназия    Национален музей на образованието    Регионален исторически музей – Габрово    Регионален ресурсен център за култура „ФабриКата”    Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” – Габрово    Сдружение на писателите – Габрово      обявяват Средношколски конкурс на тема „Имало едно време в Габрово” в две категории – литература и фотография.    Литературният конкурс е за стихотворение, разказ или есе по мотиви от книгата „Имало едно време в Габрово” с автори Даниела Цонева и Момчил Цонев.    Фотографският конкурс е за съвременна снимка на обект или място, показано в книгата. Конкурсът се обявява по повод майските празници на Габрово.        Регламент: Право на участие има всеки ученик от гимназиален етап в училищата на територията на Община Габрово. Участниците могат да кандидатстват и в двете категории на конкурса като представят своя творба във всяка от категориите (стихотворение, разказ, есе или снимка). Творбите и снимките се представят на магнитен носител, и на хартиен носител - всяка по 5 екземпляра. В запечатан не надписан плик се поставят данни за кандидата: име, адрес, имейл, телефон за контакти, училище и клас.    Всички материали (творбите, снимките и малкия плик) се поставят в по- голям плик, който се запечатва и не се адресира. При предаване вносителят получава документ с входящ номер, записан и на плика. Конкурсът е анонимен.        Обем на текстовете: разкази – до 5 400 знака; есета – до 3 600 знака.    Краен срок за предаване на текстовете и снимките: 30 септември 2009 г.    Място на подаване на творбите и снимките: Регионален исторически музей, ул. Николаевска 10, госпожа Даниела Цонева.    Обявяване на резултатите и връчване на наградите: Резултатите ще бъдат обявени на 26 октомври 2009 г. в Регионален исторически музей и на електронната страница на Община Габрово. Връчването на наградите ще се състои в навечерието на 1 ноември, Деня на народните будители в Актовата зала на НАГ. За датата и часа на тържеството номинираните участници ще бъдат допълнително уведомени от организаторите.      От Организаторите                               ---         Издания:       Плутарх, „Успоредни животописи“        Плутарх. Успоредни животописи. Прев. Драгомира Вълчева, Невена Панова, Доротея Табакова; ред. Мирена Славова. С.: Фондация за българска литература (колекция Архетип), 2008, ISBN: 978-954-677-055-4, 342 с., 13 лв.    Изданието представя следните четири двойки животописи:    Тезей (прев. Н. Панова) и Ромул (прев. Д. Табакова); Перикъл и Фабий Максим (прев. Д. Вълчева); Алкивиад и Гай Марций Кориолан (прев. Д. Вълчева); Демостен и Цицерон (прев. Н. Панова).        Два велики града – Атина и Рим.    Осем велики мъже – митични първооснователи (Тезей и Ромул), могъщи пълководци и държавници (Перикъл и Фабий Максим, Алкивиад и Кориолан), влиятелни оратори (Демостен и Цицерон).    И мъдрият Плутарх, който изследва техните възходи и падения, за да завещае един неувяхващ наръчник на кандидатите за слава.      Красивият авантюрист Алкивиад притежавал рядката способност да улавя в мрежите си хората, “изменяйки се по-внезапно, отколкото се мени хамелеонът. С тази разлика, че хамелеонът, както се твърди, все пак е неспособен да се оцветява в бяло, а пък Алкивиад с еднаква лекота успявал да се настройва и да се приспособява и към доброто, и към лошото. В Спарта упражнявал тялото си, водел скромен живот и гледал навъсено, в Йония бил изнежен, сладострастен и безгрижен, в Тракия – ненадминат пияница, в Тесалия – ненадминат ездач.”      Кориолан, антиподът на Алкивиад, “си поставил за цел да надмине себе си по храброст. Стремял се постоянно към нови постижения, трупал подвиг след подвиг и плячка върху плячка. Обаче Корилоан “не знаел, че ако иска да се занимава с държавническа дейност и да общува с хората, би трябвало повече от всичко да избягва надменността, тази “спътница на самотата”, както я нарича Платон, и да развие онази безропотност към злото, над която някои често се надсмиват. Винаги праволинеен и непреклонен, той смятал, че победата и надмощието се постигат единствено и само с мъжество.”      Защо и любимецът на тълпата Алкивиад, и мразеният от народа Кориолан умират от насилствена смърт? Защо Демостен и Цицерон също стават жертви на насилие, въпреки че владеят словото, най-мощното оръжие? Как се случва така, че Перикъл и Фабий Максим доживяват до преклонна възраст и успяват да принесат огромна полза на страните си?      Отговорите на тези и на много други въпроси се съдържат в “Успоредни животописи” на Плутарх – един от най-преиздаваните текстове на всички времена, “Библията на героите”, по думите на Ралф Уолдо Емерсън.         ---   Изократ, „Речи“        Изократ. Речи. Прев. Виолета Герджикова, Николай Шаранков; ред. Мирена Славова. С.: Фондация за българска литература (колекция Архетип), 2008, ISBN: 978-954-677-052-3, 487 с., 19, 99 лв.        Изократ е наричан вдъхновител на хуманизма, възпитател на Европа и баща на модерното либерално образование. Разказват, че когато получил от своите ученици първата такса за обучение, възкликнал: “Сега осъзнах, че съм се продал на тези хора”. В следващите десетилетия обаче той обучил и напътствал именити държавници, пълководци, оратори, историци и поети, изобретил висшето образование и предопределил пътя му за повече от две хилядолетия. Създал съдебни пледоарии по заплетени казуси и съвършени политически речи.      Състоянието на всеки човек съответства на държавната политика. Политика, за която нехаем, че е разнебитена, и не се замисляме как да я изправим на крака. Да, ние седим по дюкяните, обвиняваме управляващите и обясняваме, че откакто живеем в демокрация, никога не сме имали по-лоши държавници...      Той разсъждавал за опорите на елинската културна идентичност, внушил на Филип и Александър Македонски идеята за световна империя. Мислите му за изграждане на общност за политическо действие на основата на споделени ценности са съзвучни и на съвременния паневропейски проект.      Хората, възпитани от самото начало в благороден и свободен дух, не се познават по храброст, богатство и други подобни качества, а най-добре си проличават по думите, и това е най-явният белег за културата на всеки един от нас... Атина е изпреварила останалия свят в мисълта и словото толкова много, че нейните ученици са станали учители на другите, и благодарение на нея името „гърци” вече изглежда не име на народност, а на начин на мислене, и гърци се наричат по-скоро тези, които имат нещо общо с нашата култура, отколкото с общия ни произход.         ---           „Спасителна Книга“ (Гръцкият оригинал на Симеоновия сборник)        “Спасителна Книга" (в Колекция Архетип (изд. „Фондация за българска литература“, с подкрепата на Програма „Култура“ 2007-2013 на ЕК). Превод: Петя Янева, Сергей Иванов, редактор: Мирена Славова, ISBN 978-954-677-054-7, цена 17,99 лв.        Спасителна Книга е вариант на византийска антология от IX-X век и е предполагаем оригинал за старобългарския Симеонов/Светославов Изборник. Тя е ярко свидетелство за разнообразните вкусове и нужди на средновековния читател и в продължение на няколко века представя цялата гама от най-важните сведения за света и човека: догматиката, литургиката, символиката на църквата, античната философия, географията, историята, литературната теория, календара, медицината, скъпоценните камъни, природата на жената и много други. По този начин антологията е приобщила православните мислители и обикновени читатели към средновековната християнска европейска култура.    Част от тогавашните идеали се изповядват и от нашето съвремие. “Ако Бог е справедливост, няма от Бог хляба си този, който се храни от алчност. Ако богатството ти не е от чуждото, ако приходът ти не е от сълзи, ако никой не е останал гладен при твоето насищане, ако никой не е простенал при твоето изобилие, такъв хляб е хляб от Бога, плодът е от справедливостта, класът е от мира” (Св. Григорий Нисийски).    В славянския превод книжовникът иска разумът на владетеля, подобно на трудолюбива пчела, да събере в медената пита на неговото сърце сладък восък и мед от всички цветя, от всички божествени книги, та да ги излива пред неговите боляри и с това да го запомнят във вековете. Надяваме се и съвременният читател да последва този благодатен път.         ---   Дигенис Акритас        Дигенис Акритас. (в Колекция Архетип (изд. „Фондация за българска литература“, с подкрепата на Програма „Култура“ 2007-2013 на ЕК). Превод: Борис Вунчев, редактор Драгомира Вълчева, ISBN 978-954-677-049-3, цена 8 лв.        Всеки от нас има нужда от герой, в когото да вярва. Как изглежда твоят герой? Висок ли е? Умее ли да преборва дракони? Да носи златни ябълки и жива вода? Може би е мъдър и справедлив? Или пък защитава слабите? Може би се надсмива над правилата? Или намира общ език със всекиго? Най-малкият ли е от трима братя? Очите му с цвят на море ли са или пък въглен-черни? Поваля ли седем с един удар? Сладкодумен ли е?      Всяка епоха създава герои по своя мярка. Със своите страхове. С най-силните си желания. С най-големите си болки. С тайните си надежди. С най-сладките си илюзии. Героят Василий Дигенис Акритас се ражда от страховете, желанията и надеждите на византийския ХІІ век. Образът му – смесица от най-значимите герои в гръцката история – завладява мигновено и въвлича читателя във вълнуващо приключение. Син на сирийски емир и византийска девойка, Дигенис още от малък извършва невиждани подвизи (като Херакъл), убива дракони (като Св. Георги), открадва любимата си (като герой от народна песен). Дигенис е „акрит“ - един от храбрите мъже, пазещи границите на Византийската империя. Той е смел войн, сладкодумен и страстен любовник, верен поданик на императора, но преди всичко – Дигенис е любимият герой на византийското средновековие.      В планинските теснини на Кападокия героят Василий, син на византийска аристократка и на потомък на митичния Харун ал-Рашид, се сражава с митологични чудовища, побеждава разбойници и прелъстява девици. Действието на средновековния героичен цикъл “Василий Дигенис Акритас” се развива в една от най-горещите точки на средновековния свят – на източната граница между християнския и мюсюлманския свят. Стилът на епоса често стига до границите на нецензурното и това придава на текста пикантност, каквато иначе рядко срещаме у набожните византийски автори.   "(... )Тъй че пази се, младежо - заради мене рискуваш, младостта си тъй прекрасна да изгубиш - не ще те пощади баща ми, той жесток е." В тоз миг младежът на девойката отвърна: "Погледни навън, скъпа, нека видя твоята хубост, нека влезе в сърцето ми безкрайната ти любов; (...) и, ако страст по теб превземе моята душа, баща ти, стратегът, и всички твои роднини и всички войни техни, ако стрелите им захвърчат, засвяткат мечовете, пак не ще ми навредят." И никога нямаше да свърши разговорът им, защото да бъдем дръзки ни подтиква любовта умът е роб, господства ли любов, тя всяка мисъл подчинява, както ездачът своя вихрен кон; затуй любящият благоприличие не знае, и няма от роднини свян, ни от съседи плаши се, ала изцяло се предава - безсрамен роб на любовта."      “Дигенис Акритас започва като епическа поема и свършва като роман, макар и да се различава от другите романи по това, че описва индивидуализирането на епическата съдба.”      “Песента на емира представлява завършен разказ с бърз ритъм и епическо единство. Описателните елементи тук заемат само малка част от фабулата, която иначе тече без прекъсване. Напротив, с книга IV на версията от Гротаферата се поставя съвсем ново начало: на преден план излиза една дидактична тема, чийто развой ще бъде проследен чрез съдбата на Дигенис. Това, което следва оттам насетне, е изградено съгласно стилистичните принципи на късноантичния роман. Описва се герой, който вече се движи не в “епическа атмосфера”, а между идилията и личните си героични подвизи, макар и същинската епическа рамка да се запазва до самия край.”      “Може би тези, които са схващали така наречения епос за Дигенис Акритас като “националния епос на Византия”, са имали основание. Но хората, които в по-ново време определят тази литературна творба като “византийския Омир”, със сигурност грешат. Защото ако присъствието на Омир е постоянно доловимо в цялостното развитие на византийската литература, то акритският епос не е оставил никакви значителни следи в тази традиция.”      Ханс-Георг Бек, История на византийската народна литература      Всяка голяма епоха в европейската история има своя героичен епос. Древна Месопотамия създава своя “Гилгамеш”, Античността има своя Омир, западното средновековие – “Нибелунгите” и “Беоулф”. Средновековният героичен цикъл на източния средиземноморски свят е несъмнено “Василий Дигенис Акритас”. Отделните песни, влезли в състава на това малко известно на българския читател произведение, са се пели от гръцките рапсоди в Мала Азия, по егейските острови и на Балканите още през ІХ-Х в., допълвани и преработвани непрекъснато подобно на “Илиада” и “Одисея”. Името на византийския поет, който ги е събрал и оформил литературно за пръв път през ХІІ в., не е известно. Той несъмнено не е бил от класата на Омир, тъй като синтезът на епоса е непълен – всяка песен до голяма степен представлява завършена цялост. Този факт в никакъв случай не променя огромното значение на текста както за литературната, така и за политическата и културната история на Византийския свят в периода VІІІ-ХІІІ в.    Действието на “Василий Дигенис Акритас” се развива в една от най-горещите точки на средновековния свят – на източната граница между християнския и мюсюлманския свят, между Византия и Халифата. В планинските теснини на Кападокия героят Василий, син на византийска аристократка и на потомък на митичния Харун ал-Рашид, се сражава с митологични чудовища, побеждава разбойници и прелъстява девици. Стилът на епоса често стига до границите на нецензурността и това придава на текста пикантност, каквато рядко срещаме у набожните византийски автори.    Герасим Петрински         ---     Еврипид, „Избрани трагедии“; Алкифрон, „Писма на хетери“; Клавдий Елиан, „Шарени истории“        Еврипид. “Избрани трагедии" (в Колекция Архетип (изд. Фондация за българска литература, с подкрепата на Програма Култура 2007-2013 на ЕК). Томът включва "Хиполит" и "Орест" в превод на Тамара Кръстева и "Ифигения в Таврида", "Елена" и "Циклоп" (сатирна драма) в превод на Доротея Табакова, редактор: Мирена Славова (ISBN: 978-954-677-050-9, с. 317, цена 11, 99 лв.).        Недолюбван от своите съвременници, подиграван от комедиографите, почитан и обичан образец за следващите векове, Еврипид е онзи от тримата прочути древногръцки трагици, който най-много има какво да каже и на съвременния читател. Наричан „най-трагичният от трагиците” и „философът на сцената”, той е и най-динамичният и най-психологичният сред тях. В представените тук пет от деветнадесетте оцелели негови творби , досега непревеждани на български език: „Хиполит”, „Ифигения в Таврида”, „Елена”, „Орест” и единствената изцяло запазена сатирна драма „Циклоп” традиционните митове са преосмислени и освежени от авторски приумици: Орест отвлича дъщерята на Елена, за да заплаши Менелай, жрицата Ифигения прави измамен обряд, за да спаси брат си, сатирите-гуляйджии помагат на Одисей на пребори Циклопа... Размислите и емоциите на автора от пети век пр.Хр. прекрачват епохите и търсят съзвучие и сцена в днешния ден.   Ох, пощурявам за едничка чашка, ще дам овчиците на вси циклопи, пък от Левкадската скала в морето ще скоча пийнал с весело сърце. Кой се не радва да си пийне, луд е; то кара всичко в теб да се надигне, то дава всичко – мачкане на цици, докосване до влажни долчинки, танц и забрава...                             „Циклоп”   Хей, ти! Не смей да пипнеш с пръст резетата! Да, Менелае, ти – що с храброст хвалиш се! Или главата ти ще счупя с тоз корниз, по теб ще хвърля фриза стар, от майстори изпипан с труд! Резетата са спуснати, заключено е, няма начин у дома да влезеш, ни на помощ да се притечеш!                                              „Орест”   Ей, всички граждани в земята варварска! Замятайте юздите на конете и по брега препускайте да хванете останките от елинския кораб! Ловете нечестивите мъже, влачете бързи лодки във морето та по море, по суша и с коне да ги пленим, на кол да ги набием, от стръмните скали да ги захвърлим!                                     „Ифигения в Таврида”     Внимание! От същата поредица излязоха още две книги: Алкифрон, „Писма на хетери“ (пр. Драгомира Вълчева), Клавдий Елиан, „Шарени истории“ (пр. Николай Шаранков и Невена Панова):     *        Алкифрон. "Писма на хетери" (в Колекция Архетип (изд. Фондация за българска литература, с подкрепата на Програма Култура 2007-2013 на ЕК), превод: Драгомира Вълчева, редактор: Мирена Славова (ISBN: 978-954-677-048-6, с. 59, цена 4, 99 лв.).        Хетерата е лека жена с тежък характер. Хетерата не вярва на сълзи, на думи също не вярва. Хетерата знае как да си поиска своето: пари, бижута, дрехи и слугини. Обича да пише писма, но не държи да получава:      Защо се мъчиш да пишеш толкова много? Не ти трябват писма, трябват ти петдесет златни монети. Ако ме обичаш, дай ми ги, ако ли пък обичаш парите, не ми досаждай. Бъди здрав!        Когато са с любовници, хетерите се забавляват:      Музиката бързо ни възбуди и понеже бяхме подпийнали, умът ни беше – досещаш се къде. Галехме ръцете на любовниците си, разтривахме ставите на пръстите им и в добавка към Дионисовите наслади започнахме любовна игра. Една от нас се изви назад и целуна любовника си, като го докосна с гърдите си. После уж се извърна, а всъщност притисна задната част на бедрата си в слабините му. Вече се надигаха страстите на нас, жените, а на мъжете – ония работи.        Когато са без любовници, хетерите пак се забавляват:        Обаче най-пълна наслада ни достави невероятното състезание, подхванато от Триалида и Мирина, за това коя от двете ще извади на показ по-хубав и по-нежен задник. Първа Мирина си развърза колана и раздруса задника си, който се виждаше през прозрачния копринен хитон как се тресе като мляко, примесено с мед. Същевременно попоглеждаше назад към хълбоците си и тихо стенеше, сякаш извършваше любовен акт, така че аз останах поразена, кълна се в Афродита. Само че Триалида не се отказа и засенчи Мирина по разюзданост.      Епистолографията – галено дете на реториката, култивираща писмата като упражнения по стил – стои отделно от романовия жанр. Най-приятните произведения в тази област са писмата на Алкифрон. В четирите му книги (...) долавяме горещата любов на автора към неговата романтично озарена Атина. Нерядко Алкифрон успява да вложи в писмата си част от несравнимата прелест на онази епоха.      Албин Лески, История на гръцката литература        Светът в “Писмата” на Алкифрон е хомогенен и достатъчно обширен, само че авторът рисува с петна, подобно на Сьора или Сисле: това е литературен поантилизъм. Тук не откриваме разгърнати фабули и драми, каквито откриваме у Лукиан. Откриваме само ескизи – на случки, ситуации и персонажи, – но ескизи, които поради самата природа на въпросните ситуации и поради ефекта на натрупване в тази дълга поредица писма, като фрагменти от голяма картина, изобразяват един високо литературен свят, хармоничен и сякаш изолиран в празното пространство. Преди всичко това е изкуство на загатнатото.      Б. П. Риърдън, Гръцки литературни течения през ?? и III век        Имаме хетерите за удоволствие, наложниците – за ежедневните телесни грижи, съпругите – за да раждат законни деца и като верни пазители на дома.      Демостен, Срещу Неера     *        Клавдий Елиан. "Шарени истории" (в Колекция Архетип (изд. Фондация за българска литература, с подкрепата на Програма Култура 2007-2013 на ЕК), превод от старогръцки: Николай Шаранков и Невена Панова, редактор: Мирена Славова (ISBN:  978-954-677-053-0, с. 285, цена 9, 99 лв.)      Клавдий Елиан. Наричат го софист. Римлянин е, но пише на гръцки по-добре от автентичните гърци от втори век. И май по-добре от мнозина е усетил вкуса на епохата, за да реши как да пише.      Пише „шарено”, но изискано. Пише за животни, за хора и за скулптури. Просто – изсипва върху читателя куп истории – дали те са повече поучителни или повече чудни? А може би чудото също постига поука и напътства към добродетелност.      Докато хетерата Родопида се къпела, а робините пазели дрехите й, един орел се спуснал към земята, грабнал едната й обувка и побързал да отлети обратно. После се насочил към Мемфис и пуснал обувката на коленете на цар Псаметих... Царят наредил из целия Египет да започне търсене на жената, на която принадлежала обувката. А щом тя била открита, той я направил своя съпруга.      Развлича, разбира се, а и носи нови знания – малко оттук, малко оттам.      Атинянинът Солон по време на пир чул племенника си да пее някаква песен от Сафо. Песента му харесала и поискал от момчето да го научи на нея. Някой го попитал защо му е да си дава този труд, а Солон отвърнал: “За да не умра, без да я знам”.      Елиан не е обикалял по света. Но знае истории за къде ли не и за какво ли не.      В Ефес Александър разглеждал своя портрет, нарисуван от Апелес, но не похвалил достойнствата на картината. Тогава въвели коня му, който зацвилил към коня от портрета, сякаш е истински, а Апелес възкликнал: “Царю, май конят ти разбира от изкуство много повече отколкото ти”.      Именно тях събира в Шарената история… А ние можем да се почудим, да се поучим или просто да почетем.     ---   Васил Георгиев, „Будистки плаж“        От 1 януари 2009 г. в книжарниците може да бъде намерен сборникът с разкази от Васил Георгиев „Будистки плаж”. Издател на книгата е ИК „Жанет-45”.    Сборникът разкази „Будистки плаж” съдържа 25 истории, написани в периода между 2004 и 2008 година. "Будистки плаж" е пример за модерна литература, разкриваща парадоксалния свят на съвременното съществуване - сюрреален, но логичен, чувствен, но брутален, ироничен, но тъжен, абсурден и все пак действителен.    Васил Георгиев е на 33 години и е от София. Публикува разкази и текстове в изданията „Капитал Light”, „Едно”, „Интро”, „Една седмица в София”, „Мениджър” „Литературен вестник”, „Страница” и други.    От 2006 г. Васил Георгиев води рубриката „Упътване”, в списание „Една седмица в София”, където представя по една софийска улица.    През 2008 г. разказът „Черният мъж” на Васил Георгиев печели първа награда на конкурса за къс разказ, посветен на 70 г. от смъртта на Йордан Йовков – организиран от дом паметник „Йордан Йовков“ - гр. Добрич и електронното издание „Литературен клуб“    Васил е доктор по право и работи като адвокат.        Заглавие: „Будистки плаж”    Автор: Васил Георгиев    Издател: ИК "Жанет-45", поредица "Гамбити", 132 стр.    ISBN: 978 954 491 491 2    е-адрес: budistki.plazh@gmail.com    телефон: 0888 02 48 31      "Будистки плаж" може да бъде открит в книжарници:      1. "Пингвините"      - София, пл. Славейков № 11    - София, ул. "Веслец" № 4 (на ъгъла с бул. "Дондуков")    - София , Orange Center ул. "Граф Игнатиев" 18 ет. 3    - София, Бизнес парк, сграда 8    - София, ул. "Коста Лулчев № 5    - София, бул. "Васил Левски" № 136    - Пловдив, ул. "Райко Даскалов" № 5    - в други градове - http://www.pingvinite.bg/?cid=4        2. BOOKTRADING      - София, ул."Граф Игнатиев" 50        3. "БЪЛГАРСКИ КНИЖИЦИ"      - София, ул.”Аксаков” №10 – на „Кристал” под козирката      Списъкът е неизчерпателен. В посочените като вериги книжарници, книгата би следвало да бъде намерена във всяка една книжарница от веригата. За улеснение сапосочени някои от адресите на книжарниците.     ---   Отново статия на Димитър Кенаров в The Virginia Quarterly Review      Нова сериозна изява на Димитър Кенаров в списание The Virginia Quarterly Review.      Можете да прочетете „Pop-Art Radovan“, публикуван в броя на списанието за зима 2009 г..         ---         Нова статия на Димитър Кенаров в The Virginia Quarterly Review      Отново излезе интересен репортаж на младия поет и преводач Димитър Кенаров в списание The Virginia Quarterly Review.      Можете да прочетете „Game Over, Perseverance, All I Want Is Everything: Among the Roma of Bulgaria“, публикуван в броя на списанието за лято 2008 г..         ---       „Алтера“ на/за колекционерите      Ето че вече имаме двойната книжка 1/2 за 2008 г. на списанието за пол, език и култура алтера, която ни изкушава да (я) колекционираме.        За колекционерите:      - може би най-известният колекционер сред писателите самият Владимир Набоков с три прелюбопитни текста за екземпляри от своите колекции;      - Мария Калинова ни изненадва с кратко, но много наситено с факти есе, в което през Борхес и Бенямин се говори за "Каталога на каталозите" - Седма читалня в Народна библиотека, където се пазят редките и оригинални екземпляри на книги, които не могат да бъдат открити другаде;      - с очерка на Марин Бодаков за румънския град Сибиу се поставя началото на поредица от интересни материали с дъх на Балкани; Сибиу, заедно с Люксембург, е бил културна столица на Европа през 2007 г. и това не е случайно, защото в този древен град през 1534 г. е открита първата фабрика за хартия в Румъния, през 1544 г. е издадена първата печатна книга на румънски език, а през 1788 г. е открит първият театър в северната ни съседка;      - обръщаме поглед на юг с текста на Димитър Божков, в който младият философ ни говори за църквата "Св. София" в Истанбул;      - Петър Петров си е направил труда да вземе мейлно интервю със сръбския писател Милорад Павич, в което авторът на „Хазарски речник“ с малко думи казва съществени неща за литературната си работа; ето само един пример: „Понякога ми трябва цяла нощ, за да напиша едно изречение“ - казва Павич;      - когато хората в литературните среди в България говорят за колекционери, най-често споменаваното име е на Михаил Неделчев; интервю с именития литературовед е направила Лора Шумкова;      - не бива да се пропуска стенограмата на семинара "Едип цар" с участието на Боян Манчев и Явор Гърдев - самата идея за публикуването на изказвания от ключови семинари от близкото минало е много добра и дано има развитие;      - стихотворения от Десислава Неделчева и проза от Райна Маркова са изборът на литературните редактори на списанието за художествена литература;      - но това е само половината брой, другата половина предпочитам да запазя в тайна - продължавайте да четете, продължавайте да колекционирате!      - Списание - ... алтера, кн. 1/2, януари/февруари 2008 г., 104 с., с приложение: картички, цена: 7 лв.     ---     Димитър Кенаров в Boston Review   Прочетете статията на Димитър Кенаров за списание Boston Review. „Out of Exilie. Notes on Bulgarian literature“ е замислена като рецензия за наскоро публикуваните американски преводи на Георги Господинов, а не като есе за българската литература изобщо. Затова в печатното издание ясно пише: Books discussed in this essay: Natural Novel by Georgi Gospodinov; And Other Stories by Georgi Gospodinov.     ---   Романът „Консорциум „ALTERNUS“ на Леа Коен излиза в Германия      Едно от най-авторитетните немскоезични издателства Hanser-Zolnay Verlag е откупило авторските права на романа "Консорциум „ALTERNUS" от Леа Коен и ще го издаде до края на годината. Hanser Verlag е издавало до сега книги на още двама автори, свързани с България - Елиас Канети и Илия Троянов. Романът "Консорциум „ALTERNUS" е първата книга, написана на български, която реномираната издателска къща ще представи на немскоговорящите читатели.    "Консорциум „ALTERNUS" бе издаден през 2005 година и бе номиран за роман на годината. Той е първа част от трилогията "Съдбите на Ева", която разказва за сложните взаимоотношения в объркания съвременен свят на българина. През 2007 г. излязоха другите две части от трилогията, издадени от "Сиела" - романите "Кандидат - президента" и "Близка връзка".       ---       Червено означава Париж      Излезе книжка 11 на списанието за пол, език и култура алтера , в която доминантна е темата за Франция и Париж във всичките й нюанси - от пощенските картичи до венерическите болести, от кабарето до безименния битнически хотел с 42 стаи на улица „Жи льо Кьор“.        Ето няколко проби:      - част от книгата на френската историчка Соня Комб „Забранени архиви: конфискуваната история“, в която най-общо казано се критикува системата на архивите във Франция, а тезите заявени в изследването предизвикват широк обществен дебат; те са подкрепени от самия Жак Дерида;      - рецензия на Бойко Пенчев за книгата на Георги Господинов „Балади и разпади“;      - Париж е в детайлите - иска да ни покаже Стефан Иванов в текста си „Париж оставя белег от цигара“;      - спътникът на Стефан Иванов от разходките му из Париж Владимир Вацев ни запознава с едно кафене, чийто редовни посетители са били Хенри Милър, Гийом Аполинер, Алфред Жари, Андре Бретон, Тристан Цара и други, за които се сетите, в текста си „La Closerie des Lilas - булевард „Монпарнас № 171“;      - Нева Мичева ни развежда из филмите от фестивала Сан Себастиан 2007;      - Геновева Димитрова ни връща към българското с „Млади енергии“ за шестнайстия фестивал на българския неигрален филм „Златен ретон“;      - преводачката на романа на Дорис Лесинг „Златната тетрадка“ Весела Кацарова ни представя нобелистката в статия, озаглавена „Нобел? Сега вече имам всичко...“;      - поезия от Марин Бодаков;      - разказ от Людмил Станев;      Има и още интервюта, поезия от индийката Кусум Джайн, преведена от Рашми Джоши, театър от Елица Матеева и Патриция Николова, музика от Людмил Фотев и още извадки от любовни послания по време на война, събрани от Мари-Ан Паво и преведени от Невена Панова... Списание алтера, кн.11, ноември 2007 г., 104 с., цена: 7 лв.     ---   Сборник с разкази на Георги Михалков на корейски език      Южнокорейското издателство "Деоксу" в Сеул издаде сборник с разкази на Георги Михалков на корейски език. Заглавието на сборника е "Хубав сън" и съдържа 22 разказа. Разказите са преведени от международния език есперанто, а преводач е професор Лее Юнг-кее. Художественото оформление на книгата е дело на художничката Лее Се-юнг. В послеслова на книгата Лее Юнг-кее пише: "Останах изненадан не само от стила, но и от посланията на разказите, чиято атмосфера излъчва хуманост". Книгата съдържа кратка библиографска справка за издадените творби на Георги Михалков и предговор от автора, адресиран към южнокорейските читатели. Очаква се в скоро време сборникът "Хубав сън" да бъде преведен и на други азиатски езици.         ---       Георги Господинов, „И други истории“ - номинация за наградата „Frank O'Connor“      Английският превод на сборника с разкази на Георги Господинов „И други истории“ е номиниран за престижната награда „Frank O'Connor“.      Повече на http://books.guardian.co.uk/news/articles/0,,2069012,00.html     ---     Sofia Philosophical Review      TABLE OF CONTENTS      MORAL DIMENSIONS OF THE CONTEMPORARY WORLD Zygmunt Bauman, Academic Speech at the Ceremony of Awarding an Honorary Doctoral Degree at the Sofia University (June 2002)      Maria Dimitrova, Levinas: How to Think Humanitas of Homo Humanus?      Peter Stefan Borkowski, On Sophistication and Morality      ART AND BEYOND… Domenico Jervolino, In Search of Meaning W. Stephen Croddy, Natural Meaning in Art      POLITICS AND ECONOMY: THE OTHER SIDE OF THE COIN Lazar Popov, Powers of Resistance to the New Postindustrial Order: Hardt/Negri and/vs. Jameson      Mehmet Seyhan Pencapligil, Economic Difficulties Awaiting our Grandchildren: A Retrospective on Keynes Erma Petrova, The Structural Brakes of Manipulation or the Constructed Outside      Jeffrey Bow, A Critique of Anarcho-Capitalism: Examining the Public Good and the Legitimacy of the State      BOOK REVIEWS Maria Dimitrova, Thomas R. Flynn. Sartre, Foucault, and Historical Reason      Alexander Gungov, William L. McBride's From Yugoslav Praxis to Global Pathos: Anti-Hegemonic Post-Post-Marxist Essays      Alexander Gungov , Albena Bakratcheva, Visibility Beyond the Visible: The Artistic Discourse of American Transcendentalism      (цена: 5 лв.)       ---   алтера Академика     алтера Академика е ново сезонно теоретично списание за философия, хуманитаристика и социални науки, което осигурява място за среща на различни теоретични направления, научни школи и изследователски стилове и се стреми да насърчава диалога между тях. Включен е и раздел за рецензии върху наскоро излезли български и чуждестранни книги, както и върху проблеми на българските научни преводи.   Тематични фокуси на първия брой на алтера Академика са Тялото и Дельоз. Сред публикуваните в броя текстове са "Човешкото тяло според Максим Изповедник и Григорий Палама" (Георги Каприев), "Кръщаваното тяло" (Мария Шнитер, Димо Чешмеджиев), "Картезианските тела" (Васил Видински), "Дезорганизацията на живота" (Боян Манчев), "Струйка кръв. "История но окото" на Жорж Батай" (Антоанета Дончева), "Паралелните различия. Дельоз и Дерида" (Жан-Люк Нанси), "Посоките на смисъла. Дельоз и романът" (Еньо Стоянов), "Размисъл за истината" (Калин Янакиев), рецензии за новоизлезли книги. (цена: 11.90 лв.)       ---   Брой на сп. алтера, посветен на храненето        Новият 11-ти брой на сп. алтера вече е на пазара. Темата е храненето и удоволствието от него. Ето някои от заглавията, които можем да откроим: уводната бележка на Надежда Радулова "Мармалад днес", интервю на Геновева Димитрова с Иглика Трифонова, истории на Людмил Станев, Марин Бодаков, Елена Алексиева, Георги Господинов и ВБВ покрай храненето; много готино интервю с Амели Нотомб, пътепис на Лора Шумкова за Италия, интервю на Силвия Чолева с преводачката Анюта Качева и много други... Литературната притурка съдържа разказа "Симпата" на Вергил Немчев и поезия от Тома Марков. Не забравяйте, че в този брой ще намерите като приложение и втората част на представлението на Иван Станев "Раната Войцек" (Интервю на Миглена Николчина с него съвместно със списание алтера излезе и в "Литературен клуб" - „Като с обратен нож“). И още едно много важно приложение - факсимиле от брой на в. "Култура" от 8 април 1988 г. с гледните точки към представлението на Деян Деянов, Александър Кьосев, Стефан Попов, Ивайло Дичев и Владислав Тодоров.     ---   Димитър Кенаров в The Virginia Quarterly Review   Прочетете кореспонденцията на Димитър Кенаров от Сърбия за списание The Virginia Quarterly Review, публикувана в броя за лято 2006 г. - „The Little Box That Contains the World: Serbia After the Death of Milosevic“.     ---   Красимира Джисова, Мария Липискова и Иво Рафаилов в румънското списание Literra   Румънското списание Literra в брой 5 от 15 май 2006 г. публикува преводи на румънски на българските поети Красимира Джисова, Мария Липискова и Иво Рафаилов. Преведените произведения са публикувани за първи път в "Литературен клуб". Стихове на Красимира Джисова се преведени и на френски език и публикувани в agonia.net. Преводът е дело на преводачката Лучия Сотирова.     ---   Пол Остър, „Нощта на оракула“   И през 2006 г. на български език ще излезе книга на Пол Остър. Този път това е „Нощта на оракула". Преводът е на Иглика Василева, а издателството е „Колибри“. Очаквайте книгата в средата на август.     ---   Списание „Панорама“   Продължава да излиза списанието на Съюза на преводачите в България - „Панорама“. Книжка X за 2005 г. е посветена на 100 години от рождението на Елиас Канети.     ---   Сайтът на Златко Енев и Мари Врина-Николов „Писатели от България“   Със съвместните усилия на Мари Врина-Николов и Златко Енев наскоро беше създаден френскоезичният сайт „Ecrivains de Bulgarie“ („Писатели от България”) с адрес http://litbg.free.fr. Сайтът, чието основно предназначение е да представя интересни съвременни български писатели на френските издатели, предлага откъси от различни произведения, био/библиографични справки, литературно-критичен материал и пр. Освен това авторката на сайта, Мари Врина-Николов, подготвя ежемесечен бюлетин, предлагащ на издателите последните новини, свързани с литературното развитие в България.             Конференции и семинари:       „Библия и Класическа древност”, СУ, 29.02.2008 г.   „Не съм от тях.“ Канонът на различието”, СУ, 29-30.11.2007 г.   „200 години Феноменология на духа”, СУ, 14-15.12.2006 г.   „Съвременната логика и нейните приложения”, ИФИ, 12-13.12.2006 г.   „Ибсен във времето”, СУ, 06-08.11.2006 г.   „Метафизиката на Левинас: Правото на Другия”, СУ, 27-28.10.2006 г.   Трета младежка конференция „Изкуство и контекст“, Гьоте институт, 14-15.10.2006 г.   „Религия и политика. Безпокойствата на модерността”, международна конференция около Чарлз Тейлър, Гранд хотел „София“, 03-04.12.2005 г.   „Превод и културен трансфер”, СУ, 21-22.10.2005 г.   400 години от първото издание на „Дон Кихот“: Панорама на съвременната испаноезична литература, 26-27. 05 2005 г.   Трети изкуствоведски четения, Евро-български културен център, 13-15.05.2005 г.   „Книга и общество”, кръгла маса, НБКМ, 26.04.2005 г.   „100 години от рождението на Пабло Неруда”, чествания, СУ, 26-28.10.2004 г.   „100 години от рождението на Атанас Далчев”, СУ, НБУ - 10.06.2004 г.   „Политики на различието, езици на близостта”, Факултет по славянски филологии на СУ - 01.06 - 02.06.2004 г.   „Изкуство и контекст”, БАН, Институт по изкуствознание - 21.02 - 22.02.2004 г.   „Как с думи се правят светове”, Факултет по славянски филологии на СУ - 27.05 - 28.05.2003 г.   Семинар „Ъгъл” - хуманитарен семинар   „Мислители от периферията” - 21.06.2002 г.   „Езикът и литературата в епохата на глобализацията” - 21.05 - 22.05.2002 г.   „Между ангели и демони” - международна научна конференция в Лесидрен, 30.08 - 01.09.2001 г.         Резултати от конкурси             Очакваме вашите новини на адрес literaturen.club@gmail.com . Публикуват се само получени по e-mail информации!   Редактор на LitClub.info: Емилиян Николов Автор на всички неподписани материали в този раздел: Емилиян Николов LitClub.info e част от електронното издание „Литературен клуб“: ISSN 1313-4124. При ползване на материали молим да посочвате източника - litrclub.bg или litclub.info!