На 23 март, петък, от 17:15 ч. във Феноменологичното ателие се събраха философи, литературоведи и студенти, за да говорят този път за художествена литература. Под прицела щеше да бъде излезлия преди няколко месеца нов роман на Емилия Дворянова "Земните градини на Богородица". Първи думата взе проф. Димитър Зашев, който в качеството си на домакин каза няколко въвеждащи думи, като прикани всички да се включат както с изказвания, така и с въпроси към изказванията на другите и към авторката Емилия Дворянова, тъй като тя също бе в залата.
      Литературоведът проф. Михаил Неделчев първи получи думата. Той каза, че "колекционира" становища за този роман. Например той спомена критиките, че романът не засяга християнския култ, че не се деконструира. Неделчев изтъкна, че дълбоко в себе си романът е позитивен, въпреки трагичните моменти в него. Играта между конкретика и крайна фикция са определящи за романа, според него. Най-вероятно Неделчев ще разгърне тезите си в по-голям текст.
      Още по-лаконичен бе Емилиян Николов, който каза, че е очаквал с нетърпение новия роман на Емилия Дворянова, бидейки неин почитател от предишните й книги с художествена проза. Каза, че вече е прочел и две рецензии за романа - на проф. Милена Кирова във в. "Култура" и на Кристина Йорданова във в. "Литературен вестник". Призна, че все още не се чувства достатъчно добре подготвен да говори за романа задълбочено, тъй като очевидно в него има много неща за разчитане. Той например даде пример с Богородичните камъни, за които се е чудел дали наистина съществуват, дали има легенди, свързани с тях, или са част от фикционалните пластове на романа, но когато пуснал търсене в Google "Богородични камъни", на първо място излязал откъса от романа на Дворянова, публикуван в "Литературен клуб". Той зададе и някои конкретни насоки за четене на романа. Но навлезе прекалено много в конкретика, цитирайки отделни изречения и обяснявайки как с думи се изграждат образите. Спря се и на цветовата символика.
      Доц. Нева Кръстева прочете специално написан текст, отнасящ се за отношенията между музика и литература в романа на Емилия Дворянова. Няма да издаваме нищо от текста й, тъй като той ще бъде публикуван като цялостен текст. Само ще кажем, че Дворянова много хареса текста на Нева Кръстева, като каза, че тя самата музицира, когато пише художествена проза. "Всяка фраза при мене, всичко се чува като музика и това е водещото, за да спре едно изречение, за да спре един пасаж и да започне друг." - каза Дворянова. Доц. Нева Кръстева пък допълни, че се вълнува и от библейските имена и ситуации в романа, но това може да бъде отделен неин текст.
      Доц. Мони Алмалех започна с благодарност към доц. Нева Кръстева за няблюденията й. Неговото изказване бе посветено на символиката на цветовете в романа. Той започна с това, че дотук в българската литература, при Емилиян Станев и Димитър Талев, чрез думи, внушаващи цвят, се натрупват симфонично различни цветове за различните герои и при нова драматична ситуация или поврат се появява изведнъж нов цвят. Той изтъкна разликата при Емилия Дворянова - липсата на този симфонизъм и константност -90-95 % - на един цвят към едно нещо. Даде и конкретни примери - зелено е Атон, морето и небето са сини, с опозицията на нощта, бялото е парадигмата на Дева Мария и всичко, което е свързано с нея, черно - монасите от Атон, червено - само когато една от Мариите си идва в София…
      Емилия Дворянова се включи с пояснение, че фактическият образец при начина на избор на цветове е бил иконата, в която няма цветови нюанси, а всичко е базисно и цветовете са ясно определени.
      Камелия Спасова, най-младият човек в залата, продължи поредицата изказвания. Тя сподели, че е прочела романа за един ден, тъй като й се е сторил увлекателен. Камелия Спасова започна с това, че едно от постиженията на този роман е, че в него има движещ се сюжет, наличието на криминална интрига, която бива поддържана, и се "развръзва" в един осми ден. Друго, което й е направило впечатление, е "борбата" между ухото и окото. Жените могат да разберат за Атон именно през ухото, чрез легенди и слухове, и чрез непряко око, като им се свидетелства по някакъв друг начин. Иконичното действа в романа на три нива - чрез снимките, чрез иконите и чрез камъните. Богородичните камъни, според Камелия, са някакви уникални триизмерни икони, доколкото камъните са обемни.
      След нея само с въпрос се включи Мария Калинова. Тя попита авторката дали е следвала съзнателно Киркегоровия модел за религиозното, цитирайки определенията за предишните й романи, написани на задната корица на "Земните градини на Богородица" - "музикално-еротическото" на "Passion или смъртта на Алиса", "опита на етическия катарзис" при "Госпожа Г." и "копнежа по религиозно-непостижимото" при "Земните градини на Богородица". Емилия Дворянова отговори, че наистина е съзнателно, но след втората книга, като призна, че и Киркегор й е слабост. Тя каза, че има съзнание за цялост и че има чувството, че цял живот пише една книга.
      Доц. Морис Фадел сподели, че има едно голямо колебание. Той се обърна към Емилия Дворянова с въпроса дали литературата е едно самодостатъчно властно слово и дали чрез идеята за музиката може да се говори за едно освобождаване от словото, една много интересна автодеструктивна функция на литературата, при която тя се освобождава от словото чрез музиката, тъй като според него между музиката и литературата няма общо.
      Емилия Дворянова отговори, че литературата е език, движен от различни мотиви, който при нея се задвижва от музиката. Тя каза, че винаги е чувствала езика като нещо изключително страстно, което може да моделира. Интересува я не властта на езика, а самото правене. При тази книга се е била изправила пред опита на религиозното и то като обект, което е изисквало езикът да бъде смирен, затова и са верни думите на проф. Кирова от рецензията й във в. "Култура", че езикът не е толкова съблазнителен колкото в другите й книги. Целта е била езикът да свърши работата на медиатор. Емилия Дворянова каза, че е искала да е смирена в тази книга и затова е искала и езикът й да е смирен.
      Проф. Димитър Зашев попита дали съществува корелация между забраната и вярата. Дали тази забрана има препратка към религиозния опит. Също така каза, че го е заинтригувало разграничението между чуване и виждане, споменато от Камелия Спасова.
      Емилия Дворянова отговори, че първоначалният подтик за написване на книгата е била забраната. Човекът по отношение на религиозното е в пасивна позиция. Той очаква евентуално свещеното да го постигне. Свещеното идва при изчезналата Мария и то е напълно алогично. Точно при Мария идва осмия ден и това е някакъв отговор на забраната. Докато мъжете, според интерпретацията на Дворянова, само си въобразяват, че са там. Затова в случая я получават жените, а не монасите, защото те си въобразяват, че упражняват властта.
      Тук думата взе проф. Владимир Градев. Той първо благодари на проф. Димитър Зашев за поканата да се включи в ателието и за чудесната атмосфера за дискусия, която създава. Във въвеждащите си думи спомена, че вече е имало представяне на книгата на Емилия Дворянова в книжарница "Orange" на 1 март т.г., в което и той е участвал, и че е възможно отчасти да се повтори, за което се извини. Започна с типа отношение между религиозното и художественото. Атон е мястото, което е наситено с енергия. Съществува усилието да се превъзмогне самия себе си. Разделянето между мъжко и женско също е важно. Мъжете са подвластни на своето религиозно звание, което формира тяхната идентичност. При жените има една безлична субективност. Те са способни на отказ. Тя не поемата по пътя на аскезата. Жените изпитват действително желание да минат отвъд и гледат непрестанно да стигнат до него, но в един момент то им става абсолютно безразлично, и тогава го постигат. Те не търсят непременно удовлетворението на желанието. Имаме снемането на духовното, но и на телесното. Сексуалният акт носи същото разочарование, същата неудовлетвореност. Но имаме твърде много чувствителност и чувственост в романа. Но жените живеят по-скоро суспенсивно. Имаме го екстаза без кулминация. Същината е в суспендирането, което освобождава от всичко останало. Имаме един особен религиозен опит, една активна пасивност. Имаме опи за минаване от личното в едно безлично измерение. Постигането от героините на едно определено състояние на безразличие, на преживяване, което е независимо от тези, които го живеят, именно защото е свещено. От една страна имаме духовния опит, опита на званието, но номинозното. Имаме едно друго повторение, в което противоположностите, дори и тези на мъжкото и женското, се срещат и обръщат, както е с двата съня в романа. Но ние нямаме сливане на две души, а едно друго повторение. Имаме опит, който не е единение, а който съдържа в себе си някакъв разлом, и този разлом пречи на пълното сливане и той в една или друга степен може запълни свещеното и да го запълни само с цветя. Владимир Градев обобщи така своето изказване: Снемането и способността за интервала и паузата, телесността и способността за едно друго повторение или повторение в другото и една друга възможност за религиозния опит.
      Дискусията продължи и с други изказвания и въпроси към писателката Емилия Дворянова.
      Накрая проф. Димитър Зашев закри сбирката на семинара, а проф. Михаил Неделчев заяви, че цялата дискусия ще излезе в сп. "Демократически преглед".

(Емилиян Николов, "Литературен клуб")