|

Не завиждам на онзи, който се опита, стъпил връз стихотворенията в този сборник, да чертае тенденции, да класифицира и подрежда в литературни чекмеджета. Или, не дай Боже, да говори за днешното литературно поколение, днешните млади и пр. Дори определението "студентски" тук важи само доколкото се мисли чисто инструментално, технически. То се отнася единствено към статуса на включените автори, но не и към поезията им. Единственият извод, който бих се осмелил да направя след четенето на този сборник, е, че тук лице няма, има лица (всяко от тях интересно по своему); няма една обща поетика, има поетики; няма поколение, има лични почерци. И тази нова несводимост и центробежност е някак нормална и естествена.
Казано накъсо, сборникът разбива стереотипите ни за студентско писане, за краен сантиментализъм или радикален филологизъм. И с това той ми се струва ценен. Един сборник, който ни лишава от съмнителната привилегия да бъдем снизходителни.
Георги Господинов
Има ли нова студентска поезия? Нямам представа. Но със сигурност знам, че има поезия на новото поколение млади талантливи хора, току-що покълнали от бездуховния български преход, учудващо целеустремени именно към духовните измерения на света. Някои от тях са студенти, а други - не, но това едва ли може да бъде разделителна линия помежду им. Сборникът с нова студентска поезия е побрал сиховете именно на онези млади пишещи хора, които все още учат. И затова е част от мозайката - разбира се, важна част, много съществена. Но и тя като всяка част отразява цялото, което представлява. Носи всички белези и дамги на поколението, всички координати, звуци и знаци на търсенията, носи адресите на всички стени за разбиване на глави, на всички бермудски триъгълници за преминаване в други измерения.
Както се случва винаги - някои автори са по-добри, дарбата просто блика от всеки техен ред, други все още търсят себе си; трети са се оплели в калчищата на езиковите екстравагантности, които имат нещо общо с поезията само ако авторът им е извънредно талантлив. Има и четвърти, уви, за които ще е по-добре навреме да се захванат с нещо, което наистина могат.
Но нека отбележим най-добрите, някои от които вече имат издадени книги - Мария Калинова и Лилия Георгиева, а също и Камелия Спасова и Емил Христов, чиито книги, надявам се, предстои да ни се случат в близкото бъдеще; нека споменем и добрите неща на Мартин Златев, Поли Муканова и Момчил Цонев, на Бояна Петкова, Таня Костадинова и Яница Радева… Не е нужно да се изброяват всички. Стиховете им са в този сборник. И всеки, след като ги прочете и ги преживее, ще може сам да разбере - по този ярък откъс от новото поколение на пишещите - какво е цялото, което те представляват, и какво означава то за бъдещето на духовността ни.
Валентина Радинска
Ако съдим по сборника Facecontrol, "студентска поезия" съвсем не е синоним на "поезия от начинаещи автори". Не само защото някои от включените поети вече са издали първите си книги или имената им са познати в литературните кръгове, а защото много от текстове в него са резултат от намерен и овладян почерк.
Много важен ми изглежда фактът, че събраните тук автори са не само пишещи, но и четящи литератори. Те добре познават контекста, в който стиховете им се появяват (може би това е знакът на студентската поезия?). Самата книга очевидно е следствие от усилието да се съберат в общо пространство ранните текстове на едно литературно поколение, да им се осигури възможност да говорят помежду си и този диалог да стане видим. Смятам, че тъкмо в това е смисълът от съществуването на подобен сборник. А волята на неговите автори той да се появи ми се струва добро предзнаменование за българския литературен живот от близкото бъдеще.
Ани Бурова
FACECONTROL: Форма. Тялото е формопораждащо. Авторът не е мъртъв, той е постоянно изместван от репетиращото тяло. Пулсацията на текста се улавя само при устна употреба. Тялото на автора е имплантирано към съвършения текст. Самонаправа, саморегулация, самоунищожение чрез словото. Поезията като себепредричане и себеобричане. Биографемата е шаманизирана чрез словоблудство. Повторното четене като белег на поезията, като постоянно редуване на фигура на неяснотата с фигура на яснотата, като намеса в ежедневието. Терорът на езика, контролът му върху личността, върху лицето. Фейсконтрол.
арт група „Устата"
|