Новини

Новини за гостувания на писатели

Литературен клуб | новини | азбучник

 

Писатели от Балканите се събраха в София

 

 

      На 08. ноември 2006 г. в България пристигнаха писатели от различни части на Балканите - Иван Джепаровски, Светослав Басара, Добравка Угрешич, Давид Албахари, Александър Прокопиев, Цезар Бадеску, Нора Юга, Анастасис Вистонитис, Велимир Костов. Техните есета, излизали в сп. "ЛИК", са събрани в малка книжка, наречена "Златните пера на полуострова". В нея е включен и един български писател Георги Господинов с текста "Отказаният свят". На 09. ноември се проведе пресконференция във връзка с тяхното гостуване в България. По традиция тя бе открита от Максим Минчев, който побърза да даде думата на Юри Лазаров, чиято заслуга за осъществяването на поредицата е голяма. Той илюстрира близостта между балканските писатели, определяйки полуострова като махала, в която всички се познават. Но трите дни на тяхното гостуване показаха по-скоро, че слабо познаваме писателите от съседните страни. Също така Юри Лазаров изтъкна, че идеята за поредицата е на Алек Попов. По същия проект през 2005 г. излезе книгата на Алек Попов "Спътник на радикалния мислител". Самият Попов взе думата и прочете своя увод към книгата, озаглавен "Книга от последни страници". В него той разсъждава дали последната страница е и последна дума, но все пак "ако се замислим, "последната страница" най-често си остава недописана" (с.5). Алек Попов не пропусна да изтъкне и голямата заслуга на сп. "Факел" за популяризиране на балканската литература, където за първи път са били излизали на български мнозина от включените в антологията балкански автори. На пресконференцията свои изказвания направиха също Дубравка Угрешич, Александър Прокопиев и Нора Юга. Дубравка Угрешич, най-известният автор от гостуващите, опитваше да говори на български език. Както знаем нейната майка е българка. Писателката изтъкна, че при първата си среща след пристигането си в София балканските автори са потърсили темите, които ги сближават, опитали са се да открият връзките между себе си. За съжаление една от тях е била темата за общото тоталитарно минало. Румънската авторка Нора Юга изрази безпокойство от политическите наслагвания върху произведенията на източните писатели, и призова да се търси не жертвата, а вниманието да се фокусира изцяло върху естетическата стойност.
      Същият ден от 18:00 ч. в центъра за култура и дебат "Червената къща" се проведе литературно четене на част от гостуващите автори. Писателите Георги Господинов и Алек Попов бяха своеобразните водещи на четенето, а актрисата Пламена Гетова четеше преводи на другите балкански автори. Те самите четоха свои неща и в оригинал, без превод. Разказът "Чушкопек" на Александър Прокопиев освен че разсмя публиката, развълнува Георги Господинов, който спомена за своя проект "Инвентарен склад на социализма", чиито експонати са изложени в съседната зала на "Червената къща" и прикани Александър Прокопиев след четенето да надникне при експонатите, за да види истински чушкопек. Накрая възникна малък спор между румънските писатели Цезар Бадеску и Нора Юга. Бадеску настояваше върху развлекателната страна на литературата, на което по-възрастната от него Нора Юга възрази. Тя настоя, че литературата въобще не е толкова безобидна и че добрата литература може да има голямо въздействие и дори да доведе до убийство. За кратко думата взе и преводачката Людмила Миндова, превеждала голяма част от участниците в четенията, включително и Дубравка Угрешич. Тя не скри вълнението си от работата си над текстовете.
      На следващия ден в книжарница "Хеликон" на бул. "Патриарх Евтимий" в София се проведе втората част от четенето на румънските автори, но тя беше по-вяла. Дали защото пространството на книжарницата не предполагаше по-внимателно слушане или заради преждевременното заминаване на Дубравка Угрешич. За сметка на това министърът на културата Стефан Данаилов удостои проявата с присъствието си и произнесе кратка, но патетична реч. Отново румънската писателка Нора Юга попадна в центъра на вниманието. Тя изтъкна, че е много продавана в родината си и разказа за своя роман "Шейсетгодишната и младежът".
      За съжаление гостуването на писателите от различни точки на Балканите показа, че не познаваме добре тяхното творчество и че четенето на кратки техни текстове и есета не могат да запълнят тази празнина. Опасявам се, че ако сред дошлите не беше Дубравка Угрешич и че ако проектът не беше обвързан с институция като сп. "ЛИК", нямаше да има никакъв интерес. (Е.Н.)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

г1998-2007 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]