Новини

Репортажи от литературни четения и премиери на книги

Литературен клуб | новини | азбучник

 

Премиера на книгата „Завръщането на белия бик“ на Цвета Софрониева

 

 

      Издателство “Жанет45” представи на 6 декември 2007 г. на Панаира на книгата в НДК новата стихосбирка на Цвета Софрониева. “Завръщането на белия бик” е петата книга на поетесата, и след големия успех на предишната й книга преди година изненада приятно с бързата си поява издателството и почитателите. Редактор на книгата е Малина Томова. Представянето бе направено в лежерен стил от директорката на издателството Божана Апостолова и от Миглена Николчина. “Еуфорията по софийските улици на 1 януари 2007, която наблюдавах по телевизията от Берлин, ме поведе към тази книга като един вид поетичен наръчник за опазване от импотентността на очакванията. Това на бика-бог към красавицата Европа за любов, и това на влизащия в Европейския съюз към този съюз. Нещата не се случват, ако ги очакваме, а когато ги правим, дори (и обикновено макар) да станат по-различно от намеренията ни”, каза на премиерата в София авторката, като сподели, че повече са я вълнували поетичните търсения отколкото този първоначален проектен тласък на книгата. По думите на Хемингуей, белият бик е символ на белия лист пред твореца, и укротяването му е новото в езика и литературата, което творецът създава. Несъмнено, това предизвикателство е поето в новата стихосбирка на Софрониева. “Поезия с дълбочина и без граници, която не дава гаранции за неизгубване”, бе казано на немската премиера на книгата на 12 януари в препълнения с изискана публика салон на Нида-Рюмелин в Мюнхен (семейство, добре познато в Германия чрез видния, вече починал, склуптор Ролф Нида-Рюмелин, неговата съпруга, Маргарет, дългогодишна сътрудничка на Дойчес музеум, и техния син Юлиян, до неотдавна министър на културата на Германия). Поетесата бе представена от Клеменс-Петер Хазе от Гьоте институт и консулът ни в Мюнхен Атанас Кръстин. С красическа музика на китара четенето съпроводи изгряващата ни млада звезда Магдалена Калчева, студентка в Музикалната академия във Ваймар. Между другото, въпреки големите изисквания на издателката Божана Апостолова към корицата на книгата (ново свидетелство за естетическия перфекционизъм на дизайна в тази издателска къща), корицата на “Завръщането на белия бик” получи спонсорство по европейска културна програма. И то не случайно: само на пръв поглед претрупана с образи от стиховете, тази корица от Димитър Келбечев съдържа знаци на входа към поетичното пространство на книгата. Съвременни европейски строежи се обръщат към корените си върху мястото, където Зевс се е превърнал в бял бик; бикът на финансовата борса и на физическата сила в коридата може да бъде отречен или не, ала винаги се преплита с розовия слон на бъдещето, а морският охлюв Аплазия, най-малкото съзнаващо създание, се е отказала да има черупка пред бреговете на Итака, за да може да продължи да пресъздава морето. Усмивката на Цвета Софрониева (в снимката от Лотар Дойс) и кратките цитати за творчеството й, допълват корицата на един сполучил проект на “Жанет 45”. А Цвета раздаваше и на двете премиери автографи най-често с думите: сърдечно и непроектно.

 

(Литклуб)

 

 

Първи отзиви за книгата:

 

      Mалина Toмoва: В “Завръщането на белия бик” Цвета Софрониева излиза от всички сякаш запазени завинаги пространства с неоспорим усет към темите за мита и присъствието ни в него, предлага своя картография на мита и своя личен избор в него – дали ще полети или нарцистично в ручея ще се огледа. Композицията на книгата следва топосите на този избор, а поетичният й език - плътен и едновременно ефирен, нежен и чепат, - без да е нито притеснен, нито заслепен от друго-говорите подкрепя проекта за глобализацията на знанието, към който ни приканва да се присъединим вкупом.

 

      Екатерина Йосифова: Още една различна книга на Цвета Софрониева (книга-проект? Колкото и да отхвърлям думата, когато се употребява за поезия, трябва да се съглася: това е поетичен проект, намислен, осъществен и сполучен. Не осъществен и сполучен със средствата на поезията, а подчиняващ се на нейните сили.) Темата: Европа и деца ли сме й; или завареници; или други нечии деца, залюлели нейната люлка; спомен, забрава, празнота, копнеж, заблуда, отрицание, скука, любопитство – тема ли е? Или е само поводът? Мит и жива кръв, минало, настояще и бъдеще; и вечни теми, вечна поезия: цялостност и раздяла, едновременност на времената... и мостове, мостове: свързващи – хората, местата, всичко.

 

 

г1998-2009 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]